Белгия отбелязва историческо ниско ниво на безработицата

Данните показват значителен спад на безработните в сравнение с предходните години. През 2019, 2020 и 2021 г. над 300 000 са били безработни в края на всяка година. Ако искаме да намерим по-ниски стойности, тогава трябва да се поровим далеч назад в годините след 1970, казва анализаторът от HR компанията „Ранстад“

„Спадът на безработицата по всяка вероятност се дължи на усилията за регионалните служби по заетост да върнат максимално бързо безработните обратно на пазара на труда като им се предлагат форми на подкрепа. Освен това, по време на последните две правителства – на  Шарл Мишел и Де Кроо бяха разкрити много нови работни места, повече от всякога“, отбелязва специалистът.

Наблюденията на Денис са, че Белгия се фокусира все повече върху услугите и по-малко върху индустрията. Според анализатора много от работещите пенсионери са заменени от по-млади и по-добре квалифицирани търсещи работа.

Как изглежда регионалната картина на заетостта? Според данните на „Ранстад“ тя е неравномерна. Във Фландрия пълната заетост вече не е утопична мечта, докато в региона Брюксел-столица и на Валония безработицата е малко по-висока.

Фламандската част е приключила годината с 3,83% безработни (-5,5% спрямо година по-рано). В Брюксел 14,13% от работната сила е безработна (-3,9% спрямо 2022) и  9,76% във Валония.

От 1 януари се въвежда нов пилотен проект за уязвими младежи без диплома. Те ще могат да „чиракуват“ в компания и да получат професионална квалификация. Новият инструмент засега ще тръгне само във фламандска Белгия. Стажуването в продължение на две години и ще завършва с тест за продобита квалификация.

Друг проблем за страната, освен младежката безработица, е тези, които нито работят- нито търсят работа. Тази социална група се превръща като пречка пред амбициите на отиващото си федерално правителство да си гарантира 80% работещо активно население. Според направено проучване на университета в Гент, въпреки че нивата на заетост от последните две години значително са се завишили, целта все още е трудно постижима. А това рефлектира съществено върху приходите за пенсии в бюджета.

Разглеждана на европейско равнище, около половината от държавите-членки на ЕС вече отговаряли на този праг от 80 % работещо активно население. Съседите на Белгия - Нидерландия отчита 83,2 %, а Германия - 81,8 %.

„Основният проблем на белгийския пазар на труда не е безработицата, която е под средната за Европа, а високата неактивност“, коментира пред The Brussels Times  Стейн Барт, професор по икономика на труда от университета в Гент. По негови данни към есента на 2023 г. над 1,2 млн. души на възраст между 25 и 64 години нито работят, нито търсят работа.

Тази група, по думите му, се наричала „неактивна“ популация. Ученият прави уточнение, че те не спадат към групата на безработните, които чрез бюрата по труда все пак търсят работа. Това са дългогодишни безработни, които са без помощи, домакини или такива с трайни заболявания, които могат да извършват дейност от дома, но не желаят.

„Тези, които са виновни“ за високия процент на неактивност, са мъжете (16,5%), а не жените. Само в Италия и Хърватия, процентът на неактивност сред мъжете на възраст 25-64 години е по-висок от този на Белгия, посочва Стейн Барт.

Възрастните хора също са по-склонни да бъдат неактивни: един на всеки трима души на възраст между 50 и 64 години няма работа, нито търси такава. Изследователите твърдят, че решението на проблема се крие в цялостна реформа на пазара на труда.