Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Парите
  3. ЕК ревизира прогнозата си за средногодишна инфлацията у нас, очакваното ниво е 3,1% за 2024 г.

Парите

ЕК ревизира прогнозата си за средногодишна инфлацията у нас, очакваното ниво е 3,1% за 2024 г.

ЕК ревизира прогнозата си за средногодишна инфлацията у нас, очакваното ниво е 3,1% за 2024 г. - Tribune.bg
Снимка:
© ЕК

Европейската комисия прогнозира забавяне на средногодишната инфлация у нас от 8,6% през 2023 г. до 3,1% през тази и до 2,6% през 2025 г. Тези данни в новия доклад „Пролетни икономически прогнози" на институцията са ревизирани в посока надолу спрямо зимния доклад на ЕК, оповестен през февруари 2024 г., когато експертите бяха заложили ниво от 3,4%.

Прогноза на ЕК: Годишната инфлация у нас ще се забави до 3,4% през 2024 г., а БВП ще нарасне с 1,9%

Припомняме, че в есенния доклад от 2023 г. очакванията бяха за още по-висок процент от 4%.

Според новите данни безработицата у нас ще стабилизира на нивото от 4,3% от 2023 г., преди да се понижи до 4,0% през 2025 г.

Прогнозата за БВП на България оства без промяна, като се очаква да нарасне с 1,9% през 2024 г. и да се ускори до 2,9% през 2025 г., на Европейската комисия.

Вътрешното търсене ще остане основен двигател на икономическия растеж, въпреки че се очаква забавяне на растежа на частното потребление. Износът е възможно да нарасне силно след първото тримесечие на настоящата година, задвижен от възстановяването на външното търсене, а вносът се очаква да се възстанови, воден от вътрешното търсене.

Според данните бюджетният дефицит на страната ни ще достигне 2,8% от БВП през тази и 2,9% през 2025 г., движен от разходите за пенсии и заплати. Държавният дълг пък се очаква да нарасне до 24,6% от БВП до 2025 г., след като през тази година достигне 24,8% от БВП.

Рисковете за фискалната перспектива на България все още са насочени в низходяща посока, тъй като постоянните увеличения на заплатите и пенсиите не са напълно компенсирани от структурните мерки след 2025 г.

Краткосрочните показатели показват, че в началото на 2024 г. износът на България е продължил да се свива, а растежът на частното потребление се е забавил, но след първото тримесечие на 2024 г. се очаква износът да се възстанови, воден от възстановяването на външното търсене. Предполага се, че ръстът на потреблението ще се възстанови през остатъка от 2024 г. и през следващата година, подкрепен от очакваната все още благоприятна ситуация на пазара на труда, докато частните спестявания продължават да се увеличават.

ЕК очаква инвестициите да продължат да се разширяват през прогнозния хоризонт, поддържайки производствения капацитет. Очаква се вносът да се възстанови с оглед на нормализираното натрупване на запаси и вносния компонент на инвестициите и потреблението.

Пролетната икономическа прогноза беше представена днес от комисаря по икономиката на ЕС Паоло Джентилони. 

След общата икономическа стагнация през 2023 г., по-добрият от очакваното растеж в началото на 2024 г. и продължаващото намаляване на инфлацията създадоха условия за постепенно увеличаване на икономическата активност през прогнозния период.

В прогнозата се предвижда растеж на БВП през 2024 г. от 1,0% в ЕС и 0,8% в еврозоната. През 2025 г. се очаква растежът на БВП да се ускори до 1,6% в ЕС и до 1,4% в еврозоната.

Очаква се инфлацията по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в ЕС да намалее от 6,4% през 2023 г. на 2,7% през 2024 г. и на 2,2% през 2025 г. В еврозоната се очаква тя да се забави от 5,4% през 2023 г. на 2,5% през 2024 г. и на 2,1% през 2025 г. За България очакваната инфлация за 2024 г. е 3,1% и 2,6% за 2025 г.

Според прогнозите растежът на заетостта в ЕС ще се забави до 0,6% през тази година, преди да намалее още до 0,4% през 2025 г. Очаква се равнището на безработица в ЕС да остане като цяло стабилно около историческия си минимум. За България прогнозираната безработица за 2024 г. е 4.3%, а за 2025 г. – 4%.

Несигурността и рискът от влошаване на икономическите перспективи се увеличиха още повече през последните месеци в резултат най-вече на развитието на продължителната военна агресия на Русия срещу Украйна и на конфликта в Близкия изток. Геополитическото напрежение в по-широк контекст също продължава да поражда рискове, обобщава ЕК.