Парите
КНСБ оценява бюджета като напрегнат
Financial Tribune
КНСБ оценява внесения бюджет с измененията, които бяха направени в последните дни, като напрегнат, особено приходната част. Рядко финансови министри са внасяли подобни приходи. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция, ден преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Димитров коментира, че според КНСБ бюджетът не изглежда неизпълним, особено по отношение на събираемостта на неговите приходи, и са убедени, че БВП много скоро отново ще бъде ревизиран нагоре. „Нашите оценки са, че най-вероятно ще видими още поне 2 млрд. лв. добавени към БВП", каза той, като добави, че дори и при изпълнението на 260 млрд. лв. БВП за 2024 г. ще означава нарастване.
По думите му малко над 6 млрд. лв. увеличение на данъчно-осигурителните приходи и увеличаване на доходите с ръст на минималната работна заплата и на минимално-осигурителния доход е в рамките на очакваното.
Президентът на КНСБ посочи, че от синдиката имат притеснение със заложените почти двойни приходи в европейските средства. „Ако има някъде в приходната част съмнения, за нас са по-скоро дали ще успеем да получим и да вкараме в реализация европейските средства – ПВУ и съответните други инструменти като RepowerEU", добави той.
Димитров допълни, че планираното увлечение на разходите кореспондира с ръста на приходите с един огромен буфер – капиталовите разходи. „Виждаме едни сериозни възможности тук за буфери в разходите, ако не се изпълнят част от приходите", обясни той.
Президентът на КНСБ отбеляза, че имаме чист нов бюджет, но е песимист, че капиталовата програма ще бъде изпълнена и ние ще свършим далеч под тези 7,7 млрд. които са планирани, припомняйки, че изпълнението за м.г. беше 5 млрд. лв.
„Бюджетът е изпълним, 3-те процента дефицит са защитими", смята Димитров и добави, че основно, както и през последните години, капиталовата програма е буферът.
Според него неизпълнението на капиталовата програма ще влияе негативно върху реалния ръст на БВП. Той посочи, че разходите за социални дейности изпълняват критериите, подчертавайки, че от тези 4,8 млрд. лв. 2,5 млрд. лв. са за пенсиите, над 1 млрд. са допълнителните разходи за здравното осигуряване.
Димитров е категоричен, че разходът за заплати е проблемният разход. „Ръстът не е 2 млрд., както обясняват. Половината от този ръст, всъщност, е изплащането на вече увеличените заплати от средата на 2023 г. Увеличението на заплатите на педагозите не е така, както трябва да бъде. Предлага се 125% спрямо средната за 2023 г. работна заплата. Имаме съществен спор, който ще струва между 150 и 200 млн. върху тези заложени в бюджета", обясни той.
Президентът на синдиката обяви, че КНСБ оценява като позитивно в бюджета извеждането на вътрешно търсене като основен елемент за формиране на икономическия растеж, нарастването на минималната работна, заложените 375 млн. за намаляване на диспропорциите. „След протестите има 79 млн. заложени допълнителни средства за сектор култура – 50 млн. за работещите в музикално-сценичните изкуства и останалите за музеи, галерии и читалища. Нямаше ги първоначално във финансовите сметки на министъра, но сега ги виждаме", заяви той.
Димитров определени като положителни ръстът на пенсиите и допълнителните отпуснати 15 млн. за активна политика на пазара на труда.
„Няма увеличение, заложено за 2024 г., за заплати във висшето образование", посочи още той.
