Парите
НСТС обсъжда параметрите в Бюджет 2024 (ОБНОВЕНА)
Financial Tribune
Националният съвет за тристранно сътрудничество ще проведе заседание във вторник от 11.00 ч. в Гранитна зала в сградата на Министерския съвет при следния дневен ред:
1. Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г.
2. Проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.
3. Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г.
Заседанието на НСТС ще се председателства от заместник министър-председателя Мария Габриел и в него ще вземе участие и министър-председателят акад. Николай Денков.
Припомняме, че в свои позиции от големите работодателски организации обявиха, че не одобряват проектобюджета, като се очаква да не го подкрепят.
От своя страна от КТ „Подкрепа“ и КНСБ обявиха, че ако се предвидят повече пари за заплати през следващaта година ще дадат своята подкрепа за Бюджет 2024.
В началото на заседанието вицепремиерът Мария Габриел, заяви, че предстои да бъдат разгледани най-важните закони.
Както вече стана ясно в първа точка от дневния ред Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. Социалните партньори обаче не постигнаха единодушие относно проектобюджета на Здравната каса за догодина. Основните забележки към текстовете са, че с тях не се правят реформи в системата.
Бюджетът на НЗОК за 2024 г. предвижда приходи и трансфери в общ размер на стойност 8,163 млн. лв., или това са 1,136 млн. лв. повече в сравнение с Бюджета на НЗОК за 2023 г.
8,163 млн. лв. са заложени за разходи и трансфери, от които 7,919 млн. лв. текущи разходи, 79 хил. лв. разходи за персонал, 35 хил. лв. издръжка на административните дейности, 7,630 млн. лв. здравноосигурителни плащания, 558 хил. лв. здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ, 567 хил. лв. здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение. За здравноосигурителни плащания за дентална помощ са предвидени 328 хил. лв., а за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност – 261 хил. лв.
2,023 млн. лв. са предвидени за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната; за дейности по отпускане на лекарствени продукти за домашно лечение, заплащани 100 на сто от бюджета на НЗОК и финансиране на аптеки по критериите по чл.45, ал.17, т.4б от ЗЗО; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги.
КТ „Подкрепа" и КНСБ изразиха подкрепата си за Бюджета на НЗОК, принципна подкрепа дадоха и от работодателските организации БСК, БТПП и КРИБ. На противоположна позиция застанаха обаче от АИКБ.
„Смятаме, че здравноосигурителната система се нуждае от конкретен план за развитие, който да е обезпечен с конкретни реформи“, коментира Добрин Иванов от АИКБ. Той обясни, че реформи в предложения проектобюджет на НЗОК не се виждат и това е основание за АИКБ да се въздържи от подкрепа. От организацията отбелязаха нуждата от актуализация на националната здравна карта.
Заседанието на социалните партньори продължи с обсъждането на проектобюджета на ДОО. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържаха от подкрепа и за този законопроект. Не го подкрепиха и от ССИ, КНСБ и КТ „Подкрепа“.
„Нашето становище е, че трябва да се извърши пенсионна реформа, която е плод на широко обществено обсъждане“, коментира Добрин Иванов. По думите му трябва да се обсъди и постигне широко съгласие за увеличаване на пенсионната възраст от една страна и увеличаване на тежестта на втория стълб
„Има някои неща, които категорично не подкрепяме, като увеличението на минималната работна заплата на 933 лв. догодина, каза още Иванов. От АИКБ не са съгласни и с увеличението на максималния осигурителен доход“.
Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) също се въздържа от подкрепа на предложения проектобюджет на ДОО. Оттам считат, че нарастването на пенсиите води до по-дефицитен бюджет и не одобряват вдигането на максималния осигурителен доход.
„За да подкрепим проектобюджета на ДОО, органите на КНСБ поставят две категорични едновременно важни условия - първото от тях ще бъде условие и за подкрепа на държавния бюджет – обезщетенията за безработица“, коментира Катя Гонева от КНСБ. „Второто условие е свързано с мярката да бъде ограничен периодът, в който предприятията могат да декларират дължимост на осигурителните вноски без ефективно да ги внасят“, посочи Гонева.
КТ „Подкрепа“ също не подкрепя проектобюджета на ДОО. Основната причина за това е размерът на обезщетенията за безработица.
„Не виждаме логика едни неща да се качват, а други да се замразяват“, коментира Атанас Кацарчев. Той посочи, че от КТ „Подкрепа“ не са съгласни и с размера на линията на бедност.
В социалната сфера от 1 юли догодина се предвижда увеличение с 11% на всички пенсии, отпуснати до края на 2023 година. От финансовото министерство уточниха, че като в резултат на това за 2024 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2,440 млрд. лева. Предвидените средства за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г. са 104,3 млн. лева.
Припомняме, че правителството вече гласува вдигането на минимална работна заплата (МРЗ) от 780 на 933 лв. от януари догодина. Разходите ще са 230,3 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на размера на МРЗ, в т.ч. 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето.
Предстоят и дебатите по държавния бюджет за 2024 година.
