Парите
След седмици на преговори: Има принципно споразумение за тавана на дълга на САЩ
Financial Tribune
Лидерът на Републиканската партия Кевин Маккарти и президентът Джо Байдън обявиха споразумение за повишаване на тавана на дълга, с което Съединените щати се измъкнаха от опасността да не изпълнят задълженията си, оставайки само няколко дни, предаде АФП.
Конгресът ще гласува сделката за удължаване на правомощията на правителството за вземане на заеми в сряда, малко преди датата „X“ на 5 юни, когато по оценка на Министерството на финансите правителството вече няма да може да плаща сметките си, което ще доведе до сътресения в най-голямата икономика в света.
„След седмици на преговори стигнахме до принципно споразумение“, заяви Маккарти, председател на Камарата на представителите, управлявана от републиканците.
Маккарти заяви, че ще се консултира отново с президента и ще следи за окончателното изготвяне на законопроекта. След това Камарата на представителите "ще го гласува в сряда".
В собственото си изявление Байдън обяви, че сделката е „добра новина за американския народ, защото предотвратява това, което можеше да бъде катастрофален фалит и да доведе до икономическа рецесия, опустошени пенсионни сметки и загуба на милиони работни места“.
Въпреки постигнатия пробив Маккарти предупреди, че предстои „още много работа“, за да се накара Конгреса да даде подкрепата си.
„Компромис“
Повишаването на тавана на дълга позволява на правителството да продължи да взема заеми и да остане платежоспособно.
Тази година републиканците поискаха дълбоки съкращения на разходите в замяна на вдигането на тавана на дълга, заявявайки, че е дошло времето за горчиво лекарство за справяне с огромния дълг на страната от 31 трилиона долара.
Байдън заяви, че няма да преговаря по въпросите на разходите като условие за повишаване на тавана на дълга, обвинявайки републиканците, че вземат икономиката за заложник.
Сега и двете страни донякъде са се снишили.
Според американските медии очертанията на сделката включват освобождаване на тавана на дълга за две години, което означава, че няма да има нужда от преговори през 2024 г., когато страната е в разгара на президентските избори.
Смята се, че няма да има големи съкращения на разходите, които републиканците искаха, но на практика ще влезе в сила замразяване на бюджета. Ще бъдат въведени и по-строги правила за достъп до обезщетения за безработица и други федерални помощи.
Байдън заяви, че "споразумението представлява компромис, което означава, че не всеки получава това, което иска. Това е отговорността на управлението."
Крайни срокове
Министърът на финансите Джанет Йелън първоначално предупреди за възможен фалит около 1 юни, ако Конгресът не успее да повиши тавана на заемите, но в петък даде на законодателите известна свобода на действие, като актуализира крайния срок до 5 юни.
Дори и така, законодателството все още ще трябва да бъде прието от Конгреса много по-бързо от обичайния график дори за най-непротиворечивите законопроекти.
Съгласно правилата на Камарата на представителите, на законодателите трябва да бъдат дадени 72 часа, преди да гласуват даден законопроект. Ако той бъде приет от Камарата на представителите, ще трябва да мине през Сената, където демократите имат мнозинство.
Маккарти се надява да привлече със себе си тясното мнозинство от 222 републиканци в Камарата на представителите. Сделката вероятно ще се сблъска с опозицията на 35 крайно десни депутати, които му казаха да "държи линия" срещу компромиса за далеч по-широкообхватни съкращения на разходите. Това означава, че голям брой демократи ще трябва да бъдат убедени да гласуват с намален брой републиканци. Това рядко се случва при големи законопроекти.
Демократите може да се сблъскат със собствен бунт в лявата част на партията, която се противопоставя на всякакви ограничения на разходите.
Конгресът прекъсна работата си за продължителен празничен уикенд, но депутатите ще бъдат призовани отново да гласуват.
Ако се стигне до фалит, правителството няма да пропусне да изплати заемите до средата на юни, но междувременно вероятно ще трябва да спре изплащането на 25 млрд. долара от социалните осигуровки и федералните заплати.
Споровете се следят отблизо от големите рейтингови агенции, като Morningstar и Fitch предупредиха, че могат да изберат понижаване на рейтинга, дори ако кризата бъде предотвратена.
Когато преди 12 години администрацията на Барак Обама едва избегна фалит, понижаването на рейтинга струваше на данъкоплатците над 1 млрд. долара под формата на по-високи разходи за лихви.
