Банки
Със сигнал за допълнително затягане на паричната политика: Японската централна банка повиши лихвите до 0,75%
Това е най-високото им ниво от 30 години насам
Financial Tribune
Японската централна банка повиши лихвените проценти до най-високото им равнище от три десетилетия насам, като даде сигнал, че предстои допълнително затягане на паричната политика. Тази промяна възражда опасенията за нарастващa глобалнa доходност по облигациите и риска от репатриране на капитали от японски инвеститори, съобщи „Евронюз“.
Историческият завой на Японската централна банка (BoJ) от ултраразхлабената парична политика вече е в ход и признаци на напрежение започват да се появяват на глобалните облигационни пазари.
На заседанието си през декември BoJ повиши основния си краткосрочен лихвен процент с 25 базисни пункта до 0,75% – най-високото му ниво от 1995 г. насам.
Макар самото решение да беше широко очаквано от пазарите, тонът, с който то беше съпроводено, не беше.
Управителят на банката Казуо Уеда зае по-скоро „ястребова“ позиция, подчертавайки, че ерата на изключително ниските лихви в Япония е към своя край и че последиците от това могат да се усетят далеч отвъд Токио. В изявлението си за паричната политика BoJ подчерта, че „реалните лихвени проценти се очаква да останат значително отрицателни“ и че облекчените финансови условия ще продължат да подкрепят икономическата активност.
В същото време централната банка потвърди, че ако перспективите за растеж и инфлация, изложени в Доклада за икономическите перспективи от октомври, се реализират, тя ще „продължи да повишава основния лихвен процент и да коригира степента на парично облекчение“.
Уеда затвърди това послание и по време на пресконференцията си, като предупреди, че отлагането на корекциите в паричната политика в крайна сметка може да наложи по-рязко повишаване на лихвите. Той също така отбеляза, че предишните увеличения все още не са оказали съществено затягащ ефект и подчерта, че текущите лихвени нива остават на значително разстояние от долната граница на неутралния лихвен процент, изчисляван от банката.
Взети заедно, тези сигнали са недвусмислени: Японската централна банка твърдо е поела по пътя на повишаване на лихвите.
Как реагират анализаторите?
„BoJ предприе ястребово повишение на лихвите“, коментира Дариуш Ковалчик, анализатор в BBVA, като подчерта ясния ангажимент за по-нататъшна нормализация на политиката.
„Знам, че говорим само за три четвърти от процентен пункт, но това е доста историческо“, каза Барт Уакабаяши, ръководител на клона на State Street в Токио. „Не сме били на това ниво от три десетилетия, така че смятам, че това е значим ход“.
Главният икономист на Goldman Sachs за Япония Акира Отани предупреди, че това не е крайната точка на BoJ по отношение на повишаването на лихвите и че решението затвърждава постепенен, но устойчив „ястребов“ уклон.
Защо това е толкова важно и извън Япония?
Отговорът се крие в ключовата роля на страната на световните облигационни пазари.
Япония остава най-големият нетен кредитор в света, с нетна международна инвестиционна позиция от около 3,66 трилиона долара (3,12 трилиона евро) към септември 2025 г.
В продължение на години изключително ниските лихви в Япония стимулираха износа на капитали. Японски институционални инвеститори, включително пенсионни фондове и застрахователи, насочваха трилиони към чуждестранни облигационни пазари, особено към американски държавни ценни книжа и европейски държавен дълг.
С повишаването на вътрешните доходности по облигациите обаче – дори и минимално – този стимул отслабва. Резултатът е потенциално намаляване на покупките на чуждестранни облигации – процес, който много икономисти наричат „репатриране“ на японския капитал.
Когато доходността в страната е ниска, японските институционални инвеститори търсят по-добра възвръщаемост в чужбина – в американски държавни облигации, европейски дълг или активи от развиващи се пазари. Но с повишаването на японските доходности този стимул отслабва. Дори умерени промени в относителната доходност могат да доведат до пренасочване на портфейлите, увеличавайки риска капиталът да се върне обратно в японски активи.
Тази динамика вече се вижда в стесняването на лихвените диференциали.
Разликата между доходността по 10-годишните американски държавни облигации и японските държавни облигации се е свила до 2,12% – най-ниското ѝ ниво от март 2022 г.
Спредът между 10-годишните германски облигации (Bunds) и японските държавни облигации също е намалял до 0,85%– най-ниско равнище от над три години.
С компресирането на тези разлики японските инвеститори може да започнат да насочват капитали обратно към страната, оставяйки глобалните облигационни пазари да поемат липсата на търсене.
Пукнатини в глобалната доходност
Облигационните пазари вече реагират. Доходността по 30-годишните германски облигации скочи до 3,51% в петъка (19 декември) след решението на BoJ – най-високото ниво от юли 2011 г. насам.
Подобно движение в най-голямата икономика на Европа, често възприемана като фискалния котва на света, е тревожен сигнал.
Рискът не се ограничава само до Европа. Нарастващата доходност в Япония заплашват да разклатят глобалните инвестиционни потоци, особено чрез разплитането на т.нар. „йен керъри трейд“.
С ултраниските японски лихви като евтин източник на финансиране инвеститорите от години използваха йената, за да залагат на по-високодоходни активи в чужбина. Тази стратегия, която работеше успешно в продължение на десетилетия, сега е под натиск.
С покачването на лихвите в Япония привлекателността на заемането в йени намалява за глобалните инвеститори. Това може да доведе до вълна от намаляване на ливъриджа на глобалните кредитни и капиталови пазари и до некоординирано покачване на доходността.
Макар темпът на повишаване на лихвите вероятно да остане постепенен, посоката е ясна. Японската централна банка вече не е вечният „гълъб“ сред развитите икономики.
За инвеститорите посланието е просто и все по-трудно за пренебрегване: Япония отново има значение.
