Защо държавата става все по-скъпа?

Бюджетът за 2026 г. показва растящи постоянни разходи, висок дефицит и нов дълг. Въпросът е как тази сметка ще изглежда през 2027 г.

България не е пред фалит. Държавният дълг остава сред ниските в Европейския съюз, а бюджетът продължава да може да финансира текущите си задължения. Но това не означава, че няма проблем. Бюджетът за 2026 г. е приет с дефицит от 5,7% от БВП – около 7,2 млрд. евро. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 10,1 млрд. евро.

Тези числа не означават финансова криза. Те показват нещо по-просто: държавата планира да похарчи повече, отколкото ще събере. Разликата трябва да бъде финансирана. Докато дефицитът е временен, той може да бъде поет сравнително лесно. Проблемът започва, когато временните разходи се превръщат в постоянни, а всяка следваща година започва с необходимостта да се търси нов ресурс. Тогава въпросът вече не е само колко е държавният дълг. Въпросът е как се променя цената на държавата и кой ще финансира следващото увеличение на разходите.

По-високи доходи, по-високи разходи

Най-видимата част от тази сметка е в доходите. През второто тримесечие на 2026 г. средната брутна месечна работна заплата е 1444 евро, показват данните на НСИ. Спрямо първото тримесечие увеличението е 2,6%. За работещите това е положителна промяна. За публичните финанси ефектът е двоен.

По-високите заплати увеличават осигурителните и данъчните приходи. Но когато държавата увеличава възнагражденията в публичния сектор, едновременно с това нарастват и разходите за персонал. Затова самият ръст на доходите не решава бюджетния проблем. Въпросът е дали приходите, които икономиката генерира, растат достатъчно бързо, за да покриват увеличаващите се публични разходи.

Това е особено важно при инфлация. През юли 2026 г. годишната инфлация в България е 4,5%, а спрямо предходния месец потребителските цени са се увеличили с 0,8%, според НСИ. За домакинствата това означава, че дори когато доходите растат, част от увеличението се поглъща от по-високите цени.

А цените не се връщат автоматично назад, когато инфлацията се забави. Ако даден продукт вече е поскъпнал с 20%, по-ниската инфлация означава по-бавно ново поскъпване, а не връщане към старата цена. Това е фонът, на който трябва да се гледа и бюджетът.

Пенсиите остават разход за всяка следваща година

От 1 юли 2026 г. пенсиите за трудова дейност са увеличени със 7,8% по швейцарското правило. Минималната пенсия е 347,51 евро. За пенсионерите това е увеличение на дохода. За бюджета то означава по-висок постоянен разход.

Пенсионната система се финансира чрез осигурителни вноски, но те не са достатъчни за покриване на всички разходи. Разликата се покрива чрез трансфер от държавния бюджет. Само през януари 2026 г. нетният трансфер от държавния бюджет към консолидирания бюджет на ДОО е 558,5 млн. евро. Това е важната бюджетна връзка: когато разходите за пенсии растат по-бързо от приходите в системата, необходимият трансфер от държавата също се увеличава. Затова всяко решение за по-високи пенсии има отражение не само върху доходите на пенсионерите, но и върху бъдещите бюджети.

Цената на тока не се вижда само във фактурата

От 1 юли 2026 г. цената на електроенергията за битовите потребители е увеличена средно с около 3%. Това е сравнително ограничено увеличение за домакинствата. Но крайната цена, която се вижда във фактурата, не е единственият разход в системата. Разликата между определената базова цена и пазарната цена на електроенергията се компенсира чрез механизъм, свързан с Фонда „Сигурност на електроенергийната система“.

Така част от разхода се поема чрез публичен механизъм, вместо да се прехвърли директно върху потребителя. Това е икономически избор, а не изчезване на разхода. За домакинството резултатът може да бъде по-ниска сметка. За публичните финанси остава необходимостта този механизъм да бъде финансиран.

Горивата пренасят цената през цялата икономика

При горивата връзката е още по-пряка. По-високата цена на бензина и дизела увеличава транспортните разходи. Те се отразяват върху производството, доставките и услугите, а оттам и върху крайната цена на стоките. Това е една от причините цените на енергията и транспорта да имат значение далеч отвъд колонката на бензиностанцията.

Държавата може да влияе върху крайната цена чрез данъци, акцизи, регулации и условията за конкуренция. Не може обаче да определя международната цена на петрола. Затова при външен ценови натиск бюджетната политика има ограничени възможности да компенсира домакинствата, без да създава допълнителен разход за самия бюджет.

Ниският дълг не отменя високия дефицит

Това е съществената част от картината. България все още има сравнително нисък държавен дълг. Именно затова високият дефицит не означава непосредствена заплаха за платежоспособността на държавата. Но ниският дълг дава време за реакция, а не разрешение за неограничено натрупване на дефицити.

Бюджетният дефицит за 2026 г. от 5,7% от БВП е значително над европейския ориентир от 3%. България вече е в процедура по прекомерен дефицит. Механизмът не означава наказание или финансова санкция в популярния смисъл. Той означава, че бюджетната траектория трябва да бъде коригирана. Това поставя следващия въпрос: откъде ще дойде корекцията? От по-високи приходи, от ограничаване на разходите или от по-висок икономически растеж. Ако нито едно от тях не се случи в достатъчна степен, остава новият дълг.

2027 г. ще покаже дали разходите са временни

Тук е същинският бюджетен тест. Част от разходите през 2026 г. могат да бъдат свързани с конкретни решения, инвестиции или еднократни фактори. Но увеличените пенсии и възнаграждения не са еднократни. Те остават и през следващата година. Същото важи за редица социални плащания. Разходите за отбрана са под натиск нагоре. Капиталовите инвестиции изискват ресурс. Обслужването на натрупания дълг също не изчезва.

Така бюджетът за 2027 г. ще започне от по-висока разходна база. Ако приходите растат със същата или по-висока скорост, проблемът е управляем. Ако не растат, дефицитът остава. Тогава изборът става конкретен. Повече приходи – чрез икономически растеж, по-добра събираемост или промени в данъчната политика. По-ниски разходи – чрез ограничаване на определени програми и плащания. Или нов дълг. Това са бюджетните механизми. Политическите решения определят кой от тях ще бъде използван и в каква комбинация.

Има и цена, която не влиза директно в бюджета

Към тази сметка трябва да се добави и предвидимостта на икономическата среда. Честите политически промени и трудното приемане на бюджети не водят автоматично до по-висока инфлация. Но несигурността има икономически ефект. Бизнесът отлага инвестиции, когато не е сигурен какви ще бъдат правилата и разходите след година или две. Инвеститорите калкулират риск. Администрацията губи време в промяна на приоритети и процедури. Тези разходи не се виждат като отделен ред в бюджета. Те се появяват по-късно – в по-слабия растеж, по-ниската производителност и по-малкия потенциал за увеличаване на приходите. Именно затова бюджетният дефицит не трябва да се разглежда изолирано от икономическия растеж.

Сметката за 2027 г. започва през 2026 г. България не е пред финансова катастрофа. Но бюджетът за 2026 г. поставя въпрос, който няма да изчезне с приключването на календарната година. Държавата има все повече постоянни разходи. Част от тях са свързани с по-високи доходи и социални плащания, други – с инвестиции, отбрана и публични услуги.  Срещу тях трябва да стоят достатъчно устойчиви приходи. Когато не стоят, разликата се покрива с дефицит. Когато дефицитът се повтаря, той се превръща в дълг. А дългът означава бъдещ разход, който ще трябва да бъде финансиран от бъдещите бюджети.

Затова въпросът пред България през 2027 г. няма да бъде просто колко пари ще бъдат похарчени. Ще бъде дали държавата може да поддържа сегашния темп на разходите, без постоянно да увеличава дефицита и задлъжняването. Това е същинската цена на държавата. Не само колко събира. Не само колко харчи. А какво получава обществото срещу всеки следващ милиард.

---

Материалът е подготвен от Отдел „Вътрешна информация“ на Агенция БГНЕС