Анализи
Кузман Илиев: Ние сме на ръба на ликвидна криза постоянно и застрашаваме борда
Financial Tribune
„България не трябва да гледа само това, че има сравнително по-нисък дълг, а и ужасяваща структура на икономиката, ниски инвестиции и ужасяваща демография, която постоянно трупа дефицити в НОИ - ние сме на ръба на ликвидна криза постоянно и застрашаваме борда. Няма как през бюджета да станеш по-богат. Ние не произвеждаме повече. Българската държава харчи здраво. Харчат политиците, а не хората от малкия и средния бизнес“. Това заяви пред БНР икономистът Кузман Илиев.
Този бюджет няма как да има друг тип философия при тази политическа конфигурация, отчете икономистът.
„Философията трябва да е такава, че да взима по-малко от нас, но да харчи по-ефективно. Няма как без икономиката ти да произвежда, този, който събира, да събира все повече. Той просто си трупа политически дивиденти“.
„Това, което въвеждаме с този бюджет, е един глобален корпоративен данък за големите мултинационални компании с обороти над 750 милиона евро. То е краят на плоския данък, наложен отвън. Плоският данък беше гледан като ставка, равна за всички. Сега ще има компании, които ще плащат 15% данък, а други - 10%. Ние губим едно конкурентно предимство. Опасявам се, че ще станем още по-невзрачни от гледна точка на инвестиционен интерес“.
„Няма как страни като Ирландия и България да имат ниски данъци, с което все пак да привличат някакви инвестиции и тук да се формира средна класа. Големите играчи в ЕС искат високи данъци, за да имат огромна социална държава, с която да хранят електорални групи.
Според икономиста постеоенно тези дънъци ще станат за всички, а не само за големите компании, за да не правим конкуренция на нашите партньори, които се държат егоистично и застрашават икономическия ни растеж.
„Плоският данък не е свещена крава, но ставките бяха ниски и привличахме външни инвестиции“, коментира Илиев.
„Като се вкарат и екологични критерии, които до 2026-та ще обхванат целия бизнес – ако не сте достатъчно зелени, няма да съществувате и няма да може да вземете кредит, това ще смаже малкия и средния бизнис. Ние правим едно монополизиране на пазара - само големите ще могат да си позволят да изпълняват тези безумни критерии. Чудя се защо депутатите ни проспиват възможностите за някакви облекчения. Всички в Европа си ги правят“.
Кузман Илиев не разбира „защо в среда, в която залагаме такъв голям растеж, продължаваме да трупаме дефицити“.
„Това дългосрочно означава вдигане на дънъците. Няма как като трупаш постоянно дълг, в един момент да не го плащаш“.
Присъединяването към валутния съюз е по-скоро политически въпрос, обясни икономистът.
„Ние не отговаряме на критериите – нито за инфлацията, нито за дефицита. 10 години отговаряхме на всички критерии, но не ни приеха. Сега има някаква инициатива от тях. Питам се защо. От началото на ноември сме в тестови период на дигитално евро. Идеята е всички да влезем в тази система. Така по-лесно се контролира въглеродният отпечатък. Ще ние приемат в еврозоната, дори да сме тоталните двойкари. Но еврозоната, сама по себе си, няма да ни направи по-богати“.
Не мисля, че депутатите имат смелостта да режат непродуктивни разходи, отчете още Илиев.
"Това е бюджетът - шампион по разхищение в нашата история. Виждам едно изключително раздуване на политическия харчлък, което за да бъде попълнено, трябва срещу него да стоят безумни дънъци и извращения".
Идеята за допълнително облагането на печалбите на банките е късогледо, обясни още той.
