Анализи
Новата атомна политика на Белгия ще бъде „облечена“ със закон
Financial Tribune
Белгия гледа към ядрената енергетика по подобие на северната си съседка Нидерландия. Страната има от февруари редовно коалиционно правителство, което още с полагането на клетвата заяви, че ще рестартира ядрената програма и строителството на нови атомни мощности. За тази цел бе отменен стар закон от 2003 година, в който е записано, че всички седемте налични реактора трябва да бъдат затворени до 2025 г., пише в блога си журналистът Апостол Апостолов.
Правителството обаче не иска да бъде изправено пред енергийна криза с оглед на непредвидимите ситуации в Европа заради войната в Украйна.
Следващата стъпка на ресорния министър Матийо Бихе е да предложи нов закон с дългосрочна енергийна стратегия за изграждане на още реактори от ново поколения. Преди това обаче правителството е в процес на преговори за удължаване живота на два реактора (общо 2 гигавата) с 10 години. Преговорите за АЕЦ Doel 4 край Антверпен и Tihange 3 край Лиеж продължиха няколко години от предишното правителство и бяха постигнати споразумения с компаниите EDF и Engie.
Рестартираната атомна политика на Белгия се следи с интерес от медиите в съседна Франция. В свой репортаж бизнес телевизията Би Еф Ем цитира изказване на белгийския енергиен министър, който в свои изяви е казал, че връщането на ядрената енергийна карта на страната е „ключова стъпка за сигурността на доставките и енергийния суверенитет на Белгия“.
Новата дългосрочна енергийна политика и плановете на Белгия за нови мощности бяха обект на разследване и от страна на Европейската комисия. След като стана ясно, че белгийците ще модернизират двата оставащи атомни реактора, Брюксел започна щателно разследване дали няма нарушение на регламента за отпускане на държавна помощ.
За да разсее съмненията, служебното правителство на Александър де Кро (което в качеството си преди това на редовно и основен преговарят с компаниите-майки на атомните централи) изпрати необходимата документация. Крайният резултат доказва, че държавната подкрепа е "необходима и целесъобразна". В свое становище ЕК казва, че няма допуснати нарушения на регламентите за конкуренция.
Приемственост
Предишният кабинет планираше да осигури допълнителни мощности и енергия от бъдеща погранична атомна централа на север с Нидерландия. В тази насока бившият екоминистър Зухар Демил води доста преговори по време на мандата със своите северни колеги. На този етап обаче не е ясно дали новото правителство ще продължи линията на сътрудничество със съседите.
Подобно на Белгия и Нидерландия има нов кабинет, който също залага много на атомната енергетика. Един от проектите, които вече се движат е въпросната атомна централа. Освен в пограничния с Белгия район в Борселе, вече се оглеждат още два потенциални терена - край Ротердам и Тернузен (отново до белгийската граница). Очаква се решението къде ще бъдат разположени двата нови реактора да бъде взето в средата на годината.
Енергийни страхове
Предишният кабинет, подобно на настоящият, беше категоричен, че страната има нужда от атомна енергия с оглед на новата непредсказуема реалност на Стария континент. Припомням, че с оглед на сигурността правителството на де Кро дори не се поколеба да потъпка законодателството и да се откаже от тоталното изваждане на атомния парк от експлоатация. Ситуацията със сигурността на енергията, според предишните управляващи, е такава, че страната е „принудена да залага на няколко коня“, за да увеличи енергийните си доставки в бъдеще, да намали зависимостта си от въглищата и да няма риск от недостиг на електроенергия.
Впрочем за последния проблем още през 2023 година бие тревога в свой доклад националния преносен оператор Елия. В разработените сценарии се казва, че следващите правителства трябва хубаво да помислят за бъдещето на ядрения парк, защото в годините след 2025 година може да се стигне до недостиг. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1,2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление.
SMR- реакори
Пред настоящия и следващите кабинети стои още една отворена тема - изграждането на малки модулни реактори от ново поколение (SMR). За тази цел вече в хазната стоят заделени 100 млн.евро за разработката на проекти.
Белгийската държава вече направи първата крачка и през 2024 г. се включи в международен консорциум заедно със САЩ, Италия и Румъния в тяхната разработка. „Намерението е, съвместно с другите страни, да се работи по SMR реактори, които са с нова технология за охлаждане, която използва течно олово за разсейване на топлината. Това е иновативно", поясни преди време за телевизия VRT Петер Батен, генерален директор на центъра за ядрени изследвания SCK CEN в Мол (провинция Антверпен).
Според прогнозите на учените новите централи ще доставят първата енергия между 2040 и 2045 г., в зависимост от това колко бързо консорциумът излезе с завършени демонстрационни реактори. Да се говори в момента за тях би било единствено с цел предизборна реторика.
