Анализи
Председателят на ЕЦБ: Ще достигнем целта за инфлация от 2% през 2025 г.
Financial Tribune
Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард похвали „забележителното“ свиване на инфлацията при минимална загуба на работни места. Тя прогнозира, че инфлацията ще достигне целта от 2% през втората половина на 2025 г. Въпреки това Лагард предупреди, че все още съществуват значителни несигурности, съобщи „Евронюз“.
„Рядко се случва да се избегне значително влошаване на безработицата, когато централните банки повишават лихвените проценти в отговор на високите цени на енергията“, заяви Лагард.
Въпреки това председателят на ЕЦБ предупреди, че „несигурността пред нас все още е дълбока“, тъй като световната икономика в момента е изправена пред „трансформационни промени“.
Лагард направи тези коментари по време на основната си реч на лекцията „Централно банкиране 2024“ на Мишел Камдесю, организирана от Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон. В изказването си Лагард подчерта необходимостта от адаптивна парична политика в епоха на структурни промени.
Ефективност на паричната политика в зависимост от развитието на икономиката
В речта си ръководителят на ЕЦБ очерта огромните предизвикателства, пред които е изправена световната икономика през последните години.
„Преди четири години се сблъскахме с най-тежката пандемия от 20-те години на миналия век насам, с най-тежкия конфликт в Европа от 40-те години на миналия век насам и с най-тежкия енергиен шок от 70-те години на миналия век насам“, каза тя.
Лагард обясни, че шоковете са променили из основи икономическия пейзаж и са усложнили трансмисията на паричната политика.
Тя призна, че ясно дефинираните инфлационни цели, гъвкавите инструменти на политиката и аналитичните рамки, способни да оценяват и реагират на икономическите промени, са позволили на паричната политика да възстанови ценовата стабилност, без да налага прекомерни разходи на икономиката.
„Стратегиите ни в областта на паричната политика се оказаха ефективни, като смекчиха компромисите между инфлацията и заетостта“, заяви Лагард.
Структурни икономически промени: Паралели между 20-те години на миналия век и 2020-те години
Като направи исторически паралели, Лагард посочи поразителни прилики между икономиката след Първата световна война през 20-те години на ХХ век и настоящото десетилетие.
И в двата периода се наблюдаваха неуспехи в интеграцията на световната търговия, съчетани с напредък в технологичния прогрес. Въпреки това Лагард призна, че днешните предизвикателства - като изменението на климата и застаряването на населението - са уникални за нашето време.
През 20-те години на миналия век крахът на Pax Britannica и възходът на икономическия национализъм доведоха до рязко фрагментиране на световната икономика.
Търговията като дял от БВП рязко спадна, което допринесе за дефлация и икономическа нестабилност. В същото време бързият технологичен напредък, като например появата на конвейера и двигателя с вътрешно горене, повиши производителността, но също така подхрани спекулативните балони, чиято кулминация беше сривът на фондовата борса през 1929 г.
Лагард вижда подобна фрагментация и днес, когато глобалните вериги за създаване на стойност се преструктурират.
Както Европа, така и САЩ диверсифицират източниците си на доставки, като много фирми възприемат стратегии за близко разполагане, за да намалят уязвимостта на глобалните вериги за доставки.
Успоредно с това технологичният напредък в областта на изкуствения интелект (ИИ) и финтех преоформя индустриите, предлагайки по-бърз и по-евтин достъп до кредити, като същевременно поставя нови предизвикателства пред трансмисията на паричната политика.
В перспектива: Необходимост от гъвкавост и адаптация
В заключение председателят на ЕЦБ подчерта значението на адаптивността в паричната политика, тъй като световната икономика продължава да се развива. Предстоящият преглед на стратегията на ЕЦБ за 2025 г. ще се съсредоточи върху разбирането на дългосрочните структурни промени в постпазарния свят със специален акцент върху това как тези промени влияят върху трансмисията на паричната политика.
Изкуственият интелект (ИИ) и машинното обучение ще играят решаваща роля за усъвършенстване на моделите за прогнозиране, особено за прогнозиране на инфлацията
Лагард подчерта, че паричната политика трябва да остане динамична, за да е в крак с променящия се свят.
Макар че основните цели на паричната политика - особено ценовата стабилност - остават непроменени, централните банки трябва да останат гъвкави, приспособявайки се към реалностите на бързо трансформиращата се глобална икономика.
