Световната търговия продължава възстановяването си

Световната търговия отбеляза рязък ръст през юни, подкрепена от бумa на инвестициите, свързани с изкуствения интелект, въпреки нарушенията, причинени от войната между Иран и САЩ, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Продължаващото разрастване на трансграничната търговия е пореден знак, че досега световната икономика успява да понесе последиците от затварянето на Ормузкия проток за по-голямата част от корабоплаването.

Продължаващите затруднения в морския транспорт и въвеждането на нови вносни мита от администрацията на Доналд Тръмп обаче заплашват да забавят търговските потоци през втората половина на годината.

Обемът на стоките, преминаващи през националните граници, се е увеличил с 2% през юни спрямо май, когато ръстът е бил 0,5%, показват данни, публикувани във вторник от Нидерландското бюро за анализ на икономическата политика. Бюрото отдавна следи световната търговия като ключов фактор за нидерландската икономика.

Търговските обеми са се свили рязко през първия пълен месец от войната между САЩ и Иран, но след това са се възстановили и вече надхвърлят нивата от февруари. За цялото второ тримесечие обаче те са останали почти без промяна спрямо първите три месеца на годината.

Търговските потоци са устояли на рязкото увеличение на американските мита, обявено през 2025 г. Обемът на износа и вноса е нараснал с 4,2% през годината, което представлява значително ускорение спрямо ръста от 2,6% през 2024 г.

Ключов двигател на този ръст е скокът в търсенето в САЩ на полупроводници и друго електронно оборудване, необходимо за изграждането на центрове за данни. В анализ, публикуван по-рано този месец, икономисти от Федералния резерв изчислиха, че без бума на изкуствения интелект американският внос би се свил с 10% през 2025 г. в резултат на увеличението на митата, вместо да нарасне, както действително се е случило.

„Инвестиционният бум е толкова силен, че вносът на капиталови стоки се увеличава въпреки митата“, пишат икономистите в анализ, публикуван от Федералната резервна банка на Минеаполис. „Тъй като капиталовите стоки представляват приблизително една трета от вноса, допълнителното търсене на внос, породено от инвестиционния бум, е достатъчно голямо, за да поддържа общия внос.“

Изглежда, че този стимул за търговията се е запазил и през първата половина на 2026 г., като вече се разпростира отвъд азиатските икономики, които доминират в производството на оборудване, свързано с изкуствения интелект. Германската статистическа служба във вторник повиши оценката си за икономическия растеж на страната през трите месеца до края на юни от 0,2% на 0,3% спрямо предходното тримесечие.

„Както и през първото тримесечие, растежът беше движен основно от положителното развитие на износа“, заяви Рут Бранд, председател на Федералната статистическа служба.

Германската икономика традиционно разчита на износа като основен двигател на растежа си, но между 2019 г. и средата на миналата година тя почти не отбелязваше развитие, докато промишленият сектор се адаптираше към по-високите енергийни разходи след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. и към засилващата се конкуренция от Китай. От последните три месеца на миналата година насам обаче икономиката отново набира скорост, подкрепена от износа.

Изглежда тази тенденция се е запазила и в началото на третото тримесечие. Индексът на промишлената активност, изготвян от „Ес енд Пи Глобал“, сочи най-бързото разрастване на сектора от четири години и половина. Новите експортни поръчки са нараснали с най-бързия темп от февруари 2022 г., когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна. Част от увеличението е било свързано с търсенето от центровете за данни.

Устойчивостта на германската икономика, дължаща се отчасти на силната търговия, намира отражение и в представянето на развитите икономики през второто тримесечие. Въпреки несигурността, породена от войната, и рязкото покачване на цените на енергията, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие съобщи в понеделник, че растежът в 30-те държави, за които има налични данни, се е ускорил до 0,5% през второто тримесечие спрямо 0,4% през първото.

Митническата политика на САЩ остава ключов източник на несигурност за анализаторите, които се опитват да прогнозират развитието на световната търговия и икономическия растеж. В понеделник президентът Тръмп заплаши да наложи 50% мита върху вноса на автомобили и автомобилни части от Канада, което е поредната ескалация на търговската война между двете тясно свързани икономики.

Междувременно изглежда вероятно да последват допълнителни увеличения на митата за други държави. През юли администрацията обяви редица нови налози по силата на раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г., които трябва да заменят изтичащото общо мито от 10%. Самото то беше въведено на мястото на различни така наречени „реципрочни“ мита, обявени за незаконни.

Администрацията на Тръмп същевременно работи и по нови мита за 16 държави, обвинени в наличие на „структурен свръхкапацитет“.