Анализи
България, Румъния и Гърция – три различни индустриални профила
Страната ни се откроява с тежестта на металургията в своята индустрия
Financial Tribune
Индустриалното производство в Европейския съюз се върна към растеж през 2025 г., а България се откроява с тежестта на металургията в своята индустрия. В същото време Румъния има силна позиция при автомобилите и транспортното оборудване, докато в Гърция водеща роля имат храните, напитките и тютюневите изделия.
Индустрията на Европейския съюз е прекъснала двугодишния период на спад и през 2025 г. стойността на продадената продукция се е увеличила с 3,8% спрямо 2024 г., достигайки 6,1 трилиона евро. Това показват най-новите данни на Евростат за индустриалното производство, извлечени през август 2026 г.
Ръстът идва след спад от 1,5% през 2023 г. и 1,9% през 2024 г. През 2025 г. увеличението е било подкрепено от ръста в 10 индустриални дейности, като най-голямо е било увеличението при производството на моторни превозни средства, ремаркета и полуремаркета, следвано от храните, напитките и тютюневите изделия, както и от компютърните, електронните и оптичните продукти.
България се откроява с производството на основни метали и метални изделия. През 2025 г. тази група дейности е генерирала 22% от общата стойност на продадената индустриална продукция в страната. За сравнение, делът е 19% в Гърция.
При Румъния особено силно е присъствието на автомобилната индустрия. Производството на моторни превозни средства, ремаркета и полуремаркета и другото транспортно оборудване формира 30% от общата стойност на продадената продукция в страната през 2025 г. Това е сред най-високите дялове в целия ЕС. Пред Румъния са единствено Словакия с 46% и Чехия с 36%, а след нея е Унгария с 27%.
Гърция има съвсем различен индустриален профил. Производството на храни, напитки и тютюневи изделия представлява 39% от общата стойност на продадената индустриална продукция в страната през 2025 г. Това е най-високият дял в ЕС за тази група дейности.
Така трите съседни икономики показват три различни лица на индустрията: България – метали и метални изделия, Румъния – автомобили и транспортно оборудване, Гърция – храни, напитки и тютюн.
България остава далеч от големите индустриални икономики
В общоевропейски план индустриалното производство е силно концентрирано в няколко държави. През 2025 г. шест страни са генерирали 71% от стойността на продадената индустриална продукция в ЕС.
Германия е начело с 26% от общата стойност, следвана от Италия с 14%, Франция с 12%, Испания с 8%, Полша с 6% и Нидерландия с 4%. Останалите 21 държави членки имат дялове от 4% или по-малко.
Тези данни поставят България, Румъния и Гърция извън групата на водещите по обща стойност на индустриалната продукция, но същевременно показват различна специализация на икономиките им.
Металите са ключът за българската индустрия
Сред трите държави България се отличава с най-силната относителна тежест на основните метали и металните изделия. Делът им достига 22% от стойността на продадената индустриална продукция през 2025 г.
Това поставя металургията и производството на метални изделия сред най-важните индустриални направления за страната.
При Гърция същата група има дял от 19%, но там водещото място е за храните, напитките и тютюна – 39% от общата стойност на продадената продукция.
При Румъния пък автомобилният сектор има 30% дял, което показва много по-силна концентрация на индустрията около автомобилното производство и свързаното с него транспортно оборудване.
ЕС се връща към растеж
Общата картина за Европейския съюз през 2025 г. е на възстановяване. В номинално изражение стойността на продадената индустриална продукция достига 6,1 трилиона евро, спрямо 5,9 трилиона евро през 2024 г., което е увеличение от 3,8%.
При постоянни цени, които отчитат инфлационния ефект чрез фиксирана базова година, Евростат отчита увеличение от 2,9% през 2025 г. спрямо 2024 г. Това е първото увеличение след два последователни годишни спада през 2023 и 2024 г.
Сред петте най-големи групи производствени дейности най-силен ръст през 2025 г. спрямо 2024 г. е отчетен при хранителните продукти – 3,8%, следвани от машините и оборудването с 3,3% и моторните превозни средства, ремаркетата и полуремаркетата с 0,6%. Производството на химикали и химични продукти и на метални изделия, без машини и оборудване, е намаляло и в двата случая с 1,4%.
За България, Румъния и Гърция общоевропейското възстановяване се случва на фона на различни индустриални модели. Именно тази различна специализация показва не само мястото на трите съседни икономики в европейската индустрия, но и различните им зависимости от отделни производствени сектори.
