Енергетика
ЕК потвърди: Българските планове за регионално развитие са получени и ще бъдат оценени
Financial Tribune
Европейската комисия потвърди днес, че е получила от България плановете, свързани със справедливия преход към чиста икономика. Говорител на комисията уточни, че в срок до четири месеца може да се очаква оценка на българските предложения.
„Получихме на 30 септември изпратените от България планове“, посочи говорителят на пресконференция в отговор на въпроси. ЕК има срок от общо четири месеца, за да се произнесе. В първите два месеца комисията може да представи бележки, а в следващите два - да реши дали одобрява направените предложения, поясни той.
„Ще преценим доколко плановете съдържат всичко необходимо, очертаните цели и начините, които се предвиждат за подкрепа на засегнатите региони, преминаващи към по-чиста икономика. На тази основа ще преценим дали да одобрим плановете. Не мога да кажа какви суми са предвидени за отделните дейности, залегнали в плана“, добави говорителят.
България в петък изпрати до Европейската комисия искане за изменение на своя план за възстановяване и устойчивост.
Искането на България се основава на необходимостта да се вземе предвид преразглеждането в низходяща посока на максималния размер на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, от 6.27 милиарда евро на 5.69 милиарда евро. Преразглеждането е част от актуализацията от юни 2022 г. на коефициента на разпределение на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и отразява сравнително по-добрите икономически резултати на България през 2020 г. и 2021 г. в сравнение с първоначално предвидените.
Предложеното от България изменение на плана, което сега ще бъде оценено от Комисията, засяга 17 инвестиции, включени в първоначалния план. Средствата за някои от тези инвестиции са намалени, като например инвестициите, свързани с енергийната ефективност на обществените сгради, националната инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници и модернизацията на болничните съоръжения. Три инвестиции са премахнати от плана, а именно тези в подкрепа на цифровата трансформация на „Български пощи“, изграждането на интермодален транспортен терминал в Русе и цифровизацията на управлението, контрола и ефективното използване на водите.
Сега Комисията разполага с до два месеца, за да прецени дали измененият план все още отговаря на всички критерии за оценка съгласно Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Ако оценката на Комисията е положителна, тя ще направи предложение за изменено решение за изпълнение на Съвета, за да бъдат отразени промените в българския план. След това държавите членки ще разполагат с до четири седмици, за да одобрят оценката на Комисията.
Междувременно правителството публикува финалните документи за Териториалните планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
Област Стара Загора е определена като най-засегната от прехода, тъй като четирите въглищни топлоелектроцентрали (ТЕЦ) и мини са разположени на територията на областта. По отношение на потенциално засегнатите работни места, област Стара Загора също се очертава като най-засегната. Водещата позиция на област Стара Загора по брутната добавена стойност се дължи на енергийния комплекс „Марица Изток“, което показва структурната роля на въгледобивната промишленост в икономиката на областта, се посочва в публикуваните текстове.
Област Кюстендил е най-уязвима от гледна точка на социално-икономически и демографски тенденции, тъй като процесът на постепенно преустановяване на добива на въглища и производството на електрическа енергия от въглища може да се проследи до последните две десетилетия. Междувременно не се планират нови работни места и икономически дейности. В област Кюстендил най-засегнати са общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил. Предвижда се обаче справедливият преход към неутрална по отношение на климата икономика да обхване цялата територия на област Кюстендил с фокус върху въгледобивния и енергийния сектор.
Териториалното разпределение на пряко засегнатите работни места е разнообразно на общинско ниво в област Кюстендил – най-висока е концентрацията на засегнатите работни места в общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил, докато останалите общини в областта са засегнати в по-малка степен.
Териториалното разпределение на пряко засегнатите работни места на общинско ниво в област Перник е съсредоточено в община Перник, а другата засегната община в областта по отношение на схемата за търговия с емисии (СТЕ) е Радомир, според териториалните планове.
Пълния текст на териториалните планове за областите Стара Загора, Перник и Кюстендил е публикуван на интернет страницата на Министерството на енергетиката.
