Енергетика
Известна е компанията, която ще строи газовия интерконектор на РС Македония с Гърция
Проектът е на стойност 84 млн. евро
Financial Tribune
Държавната компания за пренос на природен газ в Северна Македония Nomagas подписа споразумение с местната строителната фирма Rapid Build за изграждане на частта от газопреносния интерконектор с Гърция, която се оценява на 83,7 млн. евро, съобщи министърът на енергетиката Саня Божиновска.
Проектът включва строителството на 68-километров газопровод, уточни Божиновска в публикация във Facebook.
„Този интерконектор е доказателство, че когато има политическа воля, регионално доверие и професионална ангажираност, резултатите са реални и осезаеми“, написа тя.
Търгът за проекта привлече още четири оферти – две от италиански компании, една от турска и една от сръбска. Според тръжната документация строителството трябва да приключи 34 месеца след подписването на договора.
„Строителството ще се поеме от македонска компания, която е напълно подготвена с техника и персонал, а цената е с 12 милиона евро по-ниска от предишните оферти в тръжните процедури“, се посочва в съобщение на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ.
„Споразумението за изграждане на междусистемната връзка между газопровода и Гърция е подписано. Строителството ще продължи 22 месеца, а газопроводът ще заработи през 2027 г. Това споразумение бележи началото на най-голямата енергийна инвестиция в Македония през последните 10 години. Ще бъде изградена 68-километрова модерна газопроводна мрежа, която ще свърже Македония с Гърция, но и с европейските енергийни пазари“, се казва още в изявлението.
Досега Северна Македония имаше само един начин за доставка на газ - през България.
Това споразумение позволява повече от един източник, в случай че има прекъсване или увеличение на цената от едната страна, посочват от партията.
„Правителството, ръководено от ВМРО-ДПМНЕ, остава ангажирано и това е доказателство, че Македония се движи към по-тесни връзки с ЕС и че нейните партньори ѝ се доверяват“, се заключва в изявлението.
Проектът се финансира чрез заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), допълнени от инвестиционна помощ от Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF).
