Анализи
Фискалният съвет предлага нов механизъм за реално прилагане на програмното бюджетиране
Financial Tribune
Фискалният съвет представи нов, практически механизъм за реално прилагане на програмното бюджетиране в България. Проектът има за цел да сложи край на формалното „отчитане на дейност“ и да превърне управлението на публичните финанси в работещ инструмент, при който всеки похарчен лев от хазната е обвързан с конкретни резултати и обществена ефективност.
Това се казва в анализ на Фискалния съвет.
До момента програмното бюджетиране у нас често оставаше предимно на хартия.
За да се промени това, Фискалният съвет настоява за спешни нормативни промени:
Ревизия на Закона за публичните финанси: Въвеждане на нов задължителен раздел „Периодична оценка на бюджетните програми“. Всички програми ще преминават през детайлен преглед на всеки две години.
Нови правомощия за Министерството на финансите (МФ): Ведомството ще организира независими междусекторни оценки и ще бъде задължено да публикува резултатите публично.
Единна методика на Министерския съвет: Правителството ще приеме ясни критерии, образци за докладване и точен календар за измерване на ефекта от харчовете.
100-точкова система: Как ще се оценяват министерствата?
Оценяването на всяка една бюджетна програма вече няма да бъде субективно.
Механизмът предвижда филтрирането на държавните разходи да се случва на два основни етапа, за да се гарантира обективност:
Етап 1: Вътрешноведомствен преглед
Всяко министерство и първостепенен разпоредител с бюджет сами ще оценяват програмите си по новата система. Най-слабите 10% от програмите автоматично отиват на задължителен преглед. Ако оценката им е под критичния минимум, ведомството е длъжно да предложи тяхното закриване, сливане или орязване на бюджета.
Етап 2: Национален конкурентен пул
Министерството на финансите събира всички „слаби“ програми в общ пул. Тогава на сцена излиза новосформираният Независим експертен съвет (включващ представители на Сметната палата, Фискалния съвет, НСИ, академичните среди и външни експерти). Те извършват сравнителен анализ между отделните сектори и отсичат кои програми се спират окончателно и къде средствата се отнемат.
Всяка програма ще подлежи на ежегоден мониторинг, а на всеки 4 години ще се прави цялостна ревизия на абсолютно всички публични политики в държавата.
Къде ще отиват спестените пари?
Финансовият ресурс, освободен от закриването на работещи „на празен ход“ програми, няма да потъва в администрацията. Той ще се насочва целево по строг ред на приоритетите:
- Намаляване на бюджетния дефицит;
- Съфинансиране на европейски проекти и капиталови инвестиции;
- Финансиране на ключови сектори: образование, здравеопазване и научни изследвания;
- Дигитализация на администрацията.
Преходът към новия модел е разчетен в рамките на три години:
Първа година: Приемане на законовите промени, създаване на методиката и пилотно тестване в няколко избрани министерства.
Втора година: Първа реална национална оценка, задействане на конкурентния пул и първи преструктурирания на средства.
Трета година: Пълно и задължително прилагане на механизма във всички държавни структури.
Според Фискалния съвет, крайната цел е ясна – повишаване на производителността на публичните разходи, по-високо качество на услугите за гражданите и пълна прозрачност, тъй като всички оценки и доклади ще се представят в Народното събрание и ще бъдат достъпни за обществото.
