Анализи
„Фундаментално преосмисляне“: Инвеститорите изхвърлят китайските акции въпреки новите усилия за укрепване на икономиката
Инвеститорите изхвърлиха китайските акции с безпрецедентни темпове, напускайки втората по големина икономика в света. Това се случва въпреки усилията на Пекин да стимулира растежа, като взема повече заеми, за да финансира допълнителните разходи.
Изтичането на чуждестранни фондове от така наречения пазар на А акции в Китай навлезе в „безпрецедентен етап“, пишат стратезите на Morgan Stanley. A-акциите са деноминирани в юани акции на фирми от континентален Китай, които търгуват на двете фондови борси: Шанхайската фондова борса и Шенженската фондова борса.
Кумулативният изходящ поток чрез Stock Connect, търговска връзка, създадена през 2014 г., даваща на международни инвеститори достъп до акции в континентален Китай, достигна 22,1 милиарда долара от 7 август до 19 октомври, най-големият изходящ поток в историята на платформата, пише CNN.
В понеделник индексът CSI 300, който проследява топ 300 акции на фондовите борси в Шанхай и Шенжен, се срина до най-ниското си ниво от февруари 2019 г., отбелязва изданието.
Индексът отбеляза леко възстановяване във вторник и сряда, след новината, че китайският законодателен орган е одобрил държавни облигации за 1 трилион юана (137 милиарда долара) и държавният инвестиционен фонд е купил средства, за да стимулира спадащите акции. Но индексът все още е надолу с близо 10% тази година, един от най-лошите показатели в света.
„Време е за фундаментално преосмисляне на Китай“, заяви Алекс Капри, научен сътрудник във фондация Хинрих и преподавател в Бизнес училището на Националния университет в Сингапур.
„Влошаващите се икономически условия в Китай подхранват по-голям, много по-последователен феномен, който е пълен срив на доверието в Китайската комунистическа партия“, посочи още той.
Първичните фактори
Свиващият се апетит в света към китайски акции има две основни причини – икономическото забавяне на страната и липсата на убедителна реакция от страна на властите – според Брок Силвърс, главен инвестиционен директор в частната инвестиционна компания Kaiyuan Capital.
„Кризите с недвижимите имоти и дълговата криза са дълбоки структурни проблеми, за които няма лесни технократски решения, но властите изглеждат неготови да предприемат необходимите стъпки“, каза той.
Въпреки че официални лица обявиха поредица от мерки за подкрепа през последните няколко месеца, за да стимулират икономиката, тези корекции не успяха да уверят инвеститорите.
„Инвеститорите сега се съмняват дали Китай се превръща в по-голям проблем, отколкото си струва.“
Наскоро разследване на Foxconn, тайванска компания, известна най-вече с производството на iPhone на Apple, допълнително обезпокои инвеститорите.
Случаят беше разкрит само седмици след като основателят на компанията, един от най-големите частни работодатели в Китай, обяви, че се кандидатира за следващ президент на острова. В сряда говорител на службата по въпросите на Тайван на Китай каза пред репортери, че разследването е „нормално поведение на правоприлагащите органи“.
Каквато и да е мотивацията, „разследването е просто още един пример за тормоз и насочване към ръководители и служители в чуждестранни и някои местни фирми“, каза Джордж Магнус, сътрудник в Китайския център на Оксфордския университет.
„Това само подхранва ерозията на доверието.“
Нарастващото напрежение между Китай и САЩ също е ключов фактор зад оттеглянето на инвеститорите, посочват експерти.
Глобалните мениджъри на активи и фирмите за рисков капитал са подложени на нарастващ натиск от страна на Съединените щати заради техните инвестиции в Китай.
През август президентът Джо Байдън подписа изпълнителна заповед, ограничаваща инвестициите на САЩ в индустрии с напреднали технологии в Китай.
Този месец капитал на стойност 42 милиарда долара е излязъл от текущите и капиталовите сметки на Китай, според доклад на Goldman Sachs. Моделът се ускори през септември, като около 75 милиарда долара напуснаха страната, най-големият нетен отлив от 2016 г., когато Китайската народна банка (PBOC) внезапно девалвира юана и доведе до рязък спад на фондовия пазар.
Стимулите не работят
Пекин се опитва да укрепи падащия фондов пазар.
Във вторник Националният народен конгрес одобри издаването на нови облигации през четвъртото тримесечие, за да подпомогне усилията за възстановяване след природни бедствия.
Ден преди това Central Huijin Investment, подразделение на китайския суверенен фонд, купи неразкрито количество борсово търгувани фондове и обеща да увеличи притежанията си в бъдеще. Този ход идва след покупки на банкови акции за милиони долари по-рано този месец.
Миналата седмица PBOC инжектира рекордно количество пари в банковата система, за да поддържа достатъчно ликвидност.
„Временните мерки, като интервенция в акции или политически стимули, не променят настроенията. Ако не друго, те просто убеждават хората, че сега е най-доброто време за излизане, преди интервенцията да е загубила въздействието си“, коментира Дерек Сисърс, старши сътрудник в American Enterprise Institute.
Частният инвестиционен фонд Dingtai Capital, базиран в Шенжен, шокира пазарите миналата седмица, като поиска от своите инвеститори да изкупят своите дялове от фонда, позовавайки се на „безпрецедентна несигурност“ за икономиката.
„Предстоящата голяма криза е различна от регионалните финансови кризи от 1997 и 2008 г. Тя ще удари икономиката по всеобхватен и безразборен начин“, посочиха от фонда в писмо до своите инвеститори.
След като писмото предизвика фурор, фондът излезе с изявление на 17 октомври, в което омаловажи съобщението, наричайки го мнение на „някои лица“ във фирмата.
Крейг Сингълтън, старши китайски сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите, каза, че лидерът Си Дзинпин очевидно дава приоритет на политиката пред икономическите печалби.
„Си може да има огромен контрол в Китай, но не може да принуди глобалните инвеститори да приемат неговата визия или да рискуват капитала си“, каза той.
„Подкрепящите стъпки, които биха имали значение, включват създаване на повече пространство за разширяване на частния сектор чрез постепенно намаляване на икономическата роля на държавата. Това изглежда много малко вероятно при Си.”
Дори китайските инвеститори изглежда са измъчвани от нарастваща липса на вяра в бъдещето на китайската икономика.
