Анализи
Икономист: 2026 г. е по-реалистичен хоризонт за влизането ни еврозоната
Financial Tribune
По-реалистично е 2026 г. да влезем в еврозоната, ако се справим с препятствията, които имаме към настоящия момент. Това каза пред БНР заместник-деканът на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Димитър Златинов от Института за Икономически изследвания към БАН.
Златинов е ръководител на екипа, изготвил Годишния доклад за икономиката на България, основният извод в който е, че инфлацията и провежданата политика по доходите, несъобразена с реалните бюджетни възможности, могат да отложат членството на страната в еврозоната след 2025 г.
Той изрази скептицизъм за искане на извънреден конвергентен доклад, защото такова нещо не е правено досега и „нямаме ясни сигнали в тази насока“.
„Основният проблем пред еврозоната е политическата нестабилност на България. Когато се присъединяваш към един паричен съюз, трябва да промениш по много сериозен начин механизмите, по които функционира икономиката ти. Затова трябва да има една много ясна политическа подкрепа. Ако това се разглежда като едно съревнование дали са повече плюсовете, или минусите, ако има съмнение, че нещо е скрито откъм ефекти, това са сигнали, които се разчитат от нашите партньори и не дават желани резултати. Това беше най-важната грешка, която беше допусната“, обясни икономистът.
Според доц. Златинов, на този етап няма сериозни предизвикателства в Бюджета, които биха повлияли негативно и „към настоящия момент напълно покриваме критерия за фискалния дефицит и дълга“.
„Присъединяването на България към еврозоната е един естествен изход от сегашния режим на паричен съвет и той беше заявен още през 2004 г. Това е най-нормалният начин, по който бихме преминали от сегашните ограничения, които имаме върху паричната политика. Структурните проблеми в нашата икономика стоят изострено. В нашия доклад акцентираме върху това, че започва вече да се очертава като тенденция слабата инвестиционна активност в нашата страна. Също и затрудненията, които има с предлагането на труд в условията на демографска криза. Всичко това рефлектира върху дългосрочния потенциал на нашата икономика, и би затруднило нейната пълноценна интеграция в еврозоната“, коментира той.
