Парите
Работещите в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ са били с най-ниските заплати през 2023 г.
С ръст от 18,8% в сектор „Образование“ е регистрирано най-голямо увеличение на работните заплати през предходната година
Средната брутна годишна работна заплата през 2023 г. е 24 485 лева, като се увеличава с 15.3% в сравнение с 2022 година. Това става ясно от доклада, публикуван на уебсайта на Националния статистически институт (НСИ).
С ръст от 18,8% в сектор „Образование“ е регистрирано най-голямо увеличение на работните заплати през предходната година, на второ място по ръст на заплатите се нарежда сектор „Строителство“ - с 16,7%, а на трето сектор „Транспорт, складиране и пощи“ - с 16,1%.
Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 14 605 лв.; „Други дейности“ - 15 366 лв.; и „Селско, горско и рибно стопанство“ - 17 604 лв.
По класове професии, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, най-голяма средна годишна заплата са получавали клас „Ръководители“ - 66 499 лева (с 13.6% повече спрямо 2022 г.), следвани от клас „Специалисти“ - 38 299 лева (увеличение с 15.8% спрямо 2022 г.) и „Техници и приложни специалисти“ - 26 937 лева (увеличение с 14.3% спрямо 2022 г.).
Най-ниско е средното брутно годишно възнаграждение в клас „Професии, неизискващи специална квалификация“ - 12 485 лева, като то е с 14.0% по-високо спрямо предходната година.
През 2023 година София (столица) е областта с най-висока заплата - 34 262 лева, следвана от Варна и Стара Загора - съответно с 22 587 и 22 234 лева.
Областите с най-ниски нива на средната годишна заплата са Благоевград - 15 999 лева, Кюстендил - 16 205 лева и Хасково - 16 344 лева.
Брой на наетите
Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2023 г. се увеличава с 24,1 хиляди, или с 1,1%, спрямо 2022 г., като достига 2,30 млн. души по окончателни данни на НСИ.
Спрямо предходната година най-голямо увеличение на броя на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 8,9 хил., в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - със 7,4 хил., и в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 6,0 хиляди. Най-голямо намаление на броя работещи по трудово и служебно правоотношение е регистрирано при дейностите „Преработваща промишленост“ - с 4,8 хил. и „Административни и спомагателни дейности“ - с 2,1 хиляди.
В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения“ - със 7,0% и „Хотелиерство и ресторантьорство„ - с 6,9%, а най-голямо намаление е регистрирано при „Административни и спомагателни дейности“ - с 1,9%.
През 2023 г. по класове професии, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, с най-голям относителен дял са наетите в клас „Специалисти“ – 20,1% или 447,9 хил., следвани от „Персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната“ – 18,2% (405,2 хил.) и „Машинни оператори и монтажници“ – 12,7% (282,6 хил.). Ръководителите представляват 6,9% (153,3 хил.), а тези в „Професии, неизискващи специална квалификация“ – 12,4% (275,3 хил.). С най-нисък относителен дял са наетите в клас „Квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство“ – 0,5% или 10,7 хиляди.
Географско разпределение
През 2023 г. в областите София, Пловдив и Варна работят приблизително половината от всички наети в страната. В област София (столица) работят 34,0% (782,6 хил.), в Пловдив – 9,9% (227,4 хил.) и във Варна – 6,5% (150,7 хил.). Най-малък е броят им в областите Видин – 15,8 хил., Силистра – 20,0 хил. и Търговище – 24,8 хил.
През миналата година столицата е областта с най-висока заплата - 34 262 лв., следвана от Варна и Стара Загора - съответно с 22 587 и 22 234 лв. Областите с най-ниски нива на средната годишна заплата са Благоевград - 15 999 лв., Кюстендил - 16 205 лв. и Хасково - 16 344 лв.