Технологии
С проекти за евтина енергия: Казахстан се опитва да се превърне в световен център за данни
Financial Tribune
Снимката е илюстративна
Казахстан се опитва да извлече конкурентно предимство от войната в Близкия изток и санкциите срещу Москва, за да привлече големите технологични компании, използвайки като стимул ниските си разходи за електроенергия, пише испанското издание „Паис“.
В Екибастуз, промишлен град в Северен Казахстан, известен с въгледобива, правителството залага 30 милиарда долара на идея, която все още е начален етап: че бъдещето на изкуствения интелект ще зависи не само от софтуера, но и от достъпа до енергия. Властите планират да изградят върху наследена от съветската епоха инфраструктура комплекс с капацитет до един гигават изчислителна мощност, което би позиционирало проекта Data Center Valley („Долината на центровете за данни“ бел. ред.) сред големите световни центрове за данни. Така той ще привлече, както криптодобивни компании, така и технологични гиганти.
Моментът не е случаен. Войната между САЩ и Иран допълнително фрагментира международната система, засягайки енергийните маршрути, търговските и капиталовите потоци, както и доставките на ресурси, предава БТА. Технологичната инфраструктура е изложена на все по-големи геополитически рискове. Страни извън големите сили като Казахстан (който граничи с Китай и Русия, превръщайки се в логистичен възел) се опитват да извлекат полза от този хаос.
Тезата на президента Касим-Жомарт Токаев е, че в свят, разделен на технологични и финансови блокове, „неутрални“ страни, които предлагат евтина енергия, добра свързаност и стабилна правна рамка, могат да извлекат позитиви.
Основното предимство на тази бивша съветска република, която е независима от 1991 г., е евтината електроенергия. Докато цените в центровете за данни в Европа достигат до 40 евроцента за киловатчас, Казахстан предлага тарифи от едва 2,5 щатски цента за проекти с висока изчислителна мощност, които по своята същност изискват мащабно потребление на електричество. Тази цена е възможна благодарение на огромното богатство от минерали на страната, която е най-големият производител на уран в света.
Настоящият конфликт в Близкия изток изложи на преден план трудностите, които Западът изпитва заради зависимостта си от изкопаемите горива - сфера, в която Казахстан също е конкурентен, тъй като разполага с големи находища като Тенгиз и Кашаган. Това, наред с природните особености на степта - с температури, падащи до минус 40 градуса - позволява на страната да е конкурентоспособна в процес, при който температурата трябва да се поддържа много ниска. Благодарение на това Казахстан се е превърнал в световен лидер в криптодобива - дейност, която изисква устройства с висока изчислителна мощност, много енергия и постоянно охлаждане, за да се избегне прегряване на оборудването.
Въпреки това евтината енергия трудно може да привлече бизнеса без правна рамка, която да регулира процесите. Именно тук Казахстан играе с втората си карта чрез създаването на Международния финансов център в Астана (AIFC). Работещ на принципите на английското общо право, с независими британски съдии и собствена арбитражна система, центърът цели да сведе до минимум риска международните санкции да изолират страната. Този модел вече дава резултати: след инвазията в Украйна и последвалото откъсване на Москва от глобалните пазари, международният капитал, който преди се управляваше от Русия, масово се пренасочи към Астана, превръщайки града в новата входна врата за инвестиции в Централна Азия.
Паралелно с това Казахстан развива и пазар на криптоактиви, включително чрез стартирането на борсово търгуван фонд за биткойн през 2025 г.
Жаслан Мадиев, вицепремиер на Казахстан и министър за изкуствения интелект и дигиталното развитие, подчертава, че страната е преминала от неконтролирано копаене към режим на строги лицензи за глобални оператори като Binance и Bybit.
Въпреки правителствения оптимизъм все още има много нерешени въпроси, преди страната да се утвърди като играч от „първа лига“ в дигиталния свят. Първо Казахстан трябва да завърши проекти за свързаност като транскаспийския оптичен кабел, който би свързвал Азия с Европа, без да преминава през руска територия. Към това се добавя и преодоляването на имиджа на държава с централизирана, авторитарна система и сложна история по отношение на гражданските права, пише испанското издание.
Вътрешно предизвикателствата са също толкова големи. Самото правителство признава, че икономика, базирана на данни, изисква освен енергия и човешки капитал, киберсигурност и устойчивост на мрежите.
Създаването на специално министерство на изкуствения интелект и усилията за обучение на местни кадри отразяват тези усилия на правителството.
Във всеки случай Мадиев се надява да убеди големите технологични компании, че сигурността на степта е по-привлекателна от несигурността в района на Персийския залив.
