Анализи
Фермерските протести в ЕС: Как се стигна дотук?
Financial Tribune
От Берлин и Париж до Брюксел и Букурещ през последните седмици европейските фермери излязоха с тракторите си на протест.
Недеволството на земеделските производители от целия ЕС ескалира заради редица проблеми, сред които конкуренцията от страна на по-евтиния внос, нарастващите разходи за енергия и торове и правилата за опазване на околната среда.
Блокади, демонстрации и различни акции бяха организирани от земеделски организации в страни като Белгия, Франция, Германия, Гърция, Литва, Полша, Румъния, а през последните дни и българските производители се включиха в недоволството.
Защо фермерите протестират
Въпросите, които фермерите от ЕС повдигат, са свързани с падащите продажни цени, нарастващите разходи, тежките регулации, силните и доминиращи търговци на дребно, дълговете, изменението на климата и евтиния чуждестранен внос.
В някои страни протестиращите призовават за повече действия за адаптиране към климата, особено в Гърция, където фермерите искат мерки за предотвратяване на увреждането на земеделските земи от наводнения и други екстремни метеорологични условия.
В други случаи фермерите призовават за продължаване на субсидиите за горива и за преразглеждане на ограниченията за торове и пестициди.
Стратегията на ЕС „от фермата до вилицата“, широката инициатива на блока за устойчиви храни, се фокусира върху намаляването на пестицидите и торовете през следващите години, за да се оптимизира използването им и да се намалят вредите.
През ноември миналата година политиците гласуваха против предложения от ЕС регламент за пестицидите, който имаше за цел да намали наполовина употребата и риска от химически пестициди до края на това десетилетие.
ЕС заяви, че тези правила щяха да „превърнат в действие нашия ангажимент да спрем загубата на биоразнообразие в Европа“, като подчертават рисковете за здравето и проблемите с качеството на водата, свързани с употребата на пестициди.
Междувременно европейските законодатели работят и по финализирането на редица други правила в областта на климата и биоразнообразието през тази година преди изборите през юни.
Как се развиха протестите
През декември германското правителство обяви планове за намаляване на субсидиите и разходите в опит да запълни недостиг от 17 млрд. евро в бюджета на страната за 2024 г.
Мерките включваха намаляване на някои земеделски субсидии и данъчни облекчения, което доведе до избухване на протести на земеделски производители.
През седмиците след това други групи земеделски производители в ЕС излязоха на улицата със свои собствени опасения.
Германия
През януари германското правителство облекчи плановете си за бюджетни съкращения, като „се отказа от предложение за премахване на освобождаването от данък върху автомобилите за селскостопанските превозни средства“ и постепенно намали субсидиите за селскостопанските дизелови двигатели, вместо да ги премахне напълно.
Германските земеделски производители продължиха да протестират, призовавайки субсидиите да останат изцяло в сила. Според „Файненшъл таймс“ въпросите, свързани със субсидиите, са били „непосредственият повод“ за протестите, но германският фермер Франк Шмидт заяви пред изданието, че той и други фермери вече са „на края на силите си“.
Протестите са отражение на по-широкото недоволство от германското правителство, а фермерите изразяват подобни опасения относно изискванията и евтините вносни храни.
Около 30 000 протестиращи и хиляди трактори блокираха центъра на Берлин в средата на януари, когато демонстрациите продължиха.
Франция
Протестите във Франция също започнаха отчасти заради плановете за намаляване на субсидиите за земеделски горива, които правителството оттегли в края на януари (но не и преди фермерите в Дижон да разпръснат оборски тор върху сградата на местното правителство).
Миналата седмица протестите ескалираха, като стотици трактори блокираха основните пътища към столицата на страната в рамките на това, което много медии „обсада на Париж“.
На 1 февруари основните земеделски профсъюзи в страната призоваха за прекратяване на протестите, след като получиха обещания за правителствена помощ по въпроси, свързани с финансите и регулациите.
Това включваше правителствено решение да се преустановят усилията за намаляване наполовина на употребата на пестициди до края на това десетилетие, което природозащитниците определиха като „голяма стъпка назад“.
Белгия
Миналата седмица белгийските фермери блокираха пътища в и извън Брюксел, преди градът да бъде превзет от по-широк протест на 1 февруари. Стотици „разгневени фермери“ се събраха пред сградата на Европейския парламент (ЕП), като запалиха огньове и хвърляха яйца в знак на протест срещу данъците, нарастващите разходи и евтиния внос. В същото време, в сградата на ЕП, се провеждаше среща на върха на лидерите на ЕС.
Миналата седмица фермерите от ЕС получиха първата си отстъпка от Брюксел, след като ЕК предложи да се отложат правилата за фермерите да „оставят земя под угар (изорана земя – бел.ред.), за да насърчават биоразнообразието и здравето на почвата“.
Това ще предложи „допълнителна гъвкавост на фермерите в момент, когато те се справят с множество предизвикателства“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Земеделските производители в Белгия и Франция са загрижени и за конкуренцията от търговските споразумения между ЕС и други държави.
Това включва търговското споразумение между ЕС и Меркосур, което има за цел да стимулира търговията между ЕС и Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Много земеделски производители от ЕС смятат, че това ще доведе до нелоялна конкуренция.
По-голямата част от преговорите за сделката бяха финализирани през 2019 г., но финалните разговори бяха спрени поради позициите на бившия бразилски президент Жаир Болсонаро относно обезлесяването.
Откакто Луис Инасио Лула да Силва пое поста миналата година, сделката е все по-близо до завършване въпреки продължаващата съпротива от страна на държави като Франция и Ирландия.
Гърция
По време на продължаващите протести в Гърция земеделските производители изразиха загриженост относно достъпа до повече компенсации за загубена реколта поради природни бедствия и болести. През миналото лято Гърция беше силно засегната от горски пожари.
Правителството заяви, че ще подпомогне земеделските стопани при разходите за енергия и обеща едногодишно удължаване на данъчната отстъпка за дизелово гориво за селскостопански нужди.
Румъния
Румънските земеделски производители и шофьори на камиони посочиха редица различни проблеми, много от които са свързани с изменението на климата или биоразнообразието по различни начини.
Основен проблем за румънските фермери и други източноевропейски държави е контролът върху вноса на украинско зърно. Фермерите в страните около Украйна от месеци твърдят, че „не могат да се конкурират“ с цената на този внос.
Някои румънски граждани също така изразиха недоволство от „смущенията, причинени от вноса на украинско зърно“, написа „Политико“, като отбеляза, че „руската блокада на украинските черноморски пристанища превърна Румъния в ключов транзитен център за украинското зърно“.
В отговор на протестите на 26 януари румънското правителство обяви допълнително финансиране за земеделските производители и субсидии за горива.
Миналата седмица ЕК предложи удължаване на споразумението за свободна търговия с Украйна до юни 2025 г., но с нова мярка, която да предотврати продажбата на твърде много украински селскостопански продукти в държавите от ЕС.
България
На 6 февруари и българските фермери се присъединиха към общоевропейското протестно движение, като осъдиха вноса от Украйна, несигурните условия и европейските екологични стандарти, които се смятат за прекомерни.
Националните протести, които продължават вече втори ден, започнаха след среща на фермерските организации с премиера акад. Николай Денков и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев. Българските фермери получиха предложение за финансова помощ от общо 150 млн. лева, които да се използват за субсидиране на част от земеделските сектори в старната, а отделно да бъдат подпомогнати само тези зърнопроизводители, които могат да докажат загубите си за 2023 година.
Предложението обаче не беше прието от земеделските организации в страната, които след обсъждане започнаха национален протест, като блокираха възлови пътни участъци в цялата страна.
„Това е ад! Натясно сме“, коментира пред АФП 42-годишният зърнопроизводител Венцислав Митков, който е част от протеста около град Брезник. „Много земеделски производители рискуват да фалират след шест месеца, ако не получим субсидиите, които ни се полагат, и компенсации в условията на нелоялна украинска конкуренция“, добави той.
Други държави от ЕС
В Литва и Полша продължават да се провеждат протести на земеделски производители във връзка с подобни опасения.
В Ирландия протестите започнаха на 1 февруари в знак на „солидарност“ с други земеделски производители. Председателят на Асоциацията на ирландските фермери Франси Горман заяви, че „нараства разочарованието от въздействието на политиката на ЕС“.
Миналата седмица повече от 300 превозни средства са се събрали на протест близо до Милано, Италия. На 7 февруари италианските фермери съобщиха, че се отправят към столицата Рим. Очаква се в близките дни производителите да блокират града, като заявиха, че няма да влизат в него.
Междувременно малка група фермери протестираха и в Португалия на 1 февруари.
Фермерите в Испания също започнаха протести, като хиляди трактори блокираха пътищата в страната. Подобни планове са в ход и в Словакия.
